Всичко започна една обикновена сутрин,когато се събудих със странната мисъл,че ще ставам майка.С никого не споделих за съня който сънувах.Както винаги отидох на лекции,а след това на работа...Въпреки натоварения график непреставах да мисля за този сън.реших за да няма и капка съмнение,да си направя тест за бременност.Изпратих съпруга ми до аптеката...Още няколко дни ненамирах време да си направя теста,но странното усещане което се спотайваше в мен ме караше да си задавам много въпроси.Един ден реших,че е време да разбера какво става с мен и извиках мъжа ми да ме вземе от работа и право в къщи.Теста показа положителен резултат....Бях доста изплашена и видях как всичките ми мечти се изплъзват една по една...Незнаех какво да правя-да се радвам ли,да плача ли....Исках дете,но сега?.... След няколко дни свикнах с мисълта за новия живот,който се зараждаше в мен.вече не бях така притеснена...Дните минаваха и ден,след ден деветте месеца се нижеха и заветния ден наближаваше.Предварително приготвихме всички необходими неща и зачакахме....

Деня в който родих моя прекрасен син е най-важния в живота ми.Когато погледнах малкото тъмничко вързопче в бели пелени,всяка тревога се изпари.Животът ми сякаш придоби нов смисъм...Бях сигурна и уверена в себе си и че ще се справя с всичко.

Малкото ми момченце имаше вродено запушване на слъзния канал,което му откриха твърде късно за да се оправи от самосебеси и се наложи когато беше едва на 6 месеца да му се направи една иначе простичка пункция за отпушване на каналчето.За наше щастие всичко мина бързо и благополучно...

Както бременността ми мина бързо,така сега и малчо расте неусетно и ни радва ден след ден със воята прекрасна,невинна детска усмивка.Всяко ново постижение е малък празник у дома...

Моят Дени вече е на 1г. 7м.,той и татко му са смисълът на моя живот....Да са ми живи и здрави!