Това е въпроса който си задавах.Съществува ли това съчетание между тези така важни "дейности".Да това е моят отговор.Когато забременях бях студентка във втори курс,втори семестър.Бях много горда изпъчвайки коремчето си пред преподавателите и срещайки подкрепа от роднини,близки,колеги и приятели.Всичко вървеше добре и мечтаех за момента в който ще се появи малкото човече.Времето мина бързо и ето че се появи живо и здраво на белия свят.Бях решила,че ще пропусна 1 година и щом малчо поотрасне отново ще се върна в университета.Така и стана... Майка ми спря работа и започна да идва,когато съм на лекции да гледа малчо ,който беше на 11 месеца.Аз бях спокойна,че детето ми е на топло,нахранен,със сменен памперс и ме тревожеше само това как ще ме възприемат новите колеги в университета(т.к. старите ми колеги ме превъзхождаха вече с цяла година).За мое учудване и радост се вписах много бързо в новия колегтив и всички се отнасяха с мен много добре,въпреки че дори мисленето ми беше се променило коренно от онова което беше преди да стана майка.Годината мина ужасно бързо,отново с подкрепата на старите ми колеги,които ми помагаха с лекциите,когато оставах в къщи при малчо.

Сега се изправям пред ново предизвикателство.Нито майка ми,нито свекърва ми са пенсионерки и няма кой да гледа вече моето пораснало и палаво момченце Денислав.Той е на 1 г. и 10 месеца вече и ето че дойде време да го поверя на лелките в яслата.Много трудно и мъчително решение за мен,защото толкова съм превързана към него,че немога да си представя как ще е сред непознати хора и среда.Нямам избор! Това ми е последна година в университета и немога да се откажа!Вложила съм много нерви,средства,труд и жертви,за да прекъсна точно на финалната права!Единствено ми остава да се надявам,че малчо ще свикне бързо с новата ситуация.А и на мен ще ми е още по-трудно да се се справя с тревожните мисли за това дали се грижат добре за него,дали не се нуждае от мен...Толкова много въпроси ме измъчват...Отлагам максимално неотложимото,но другият месец почвам лекции и края на този месец вече трябва да го заведа в яслата и дано преодолеем лесно раздялата си.